Маската на страха или страхът да не бъдеш отхвърлен

Ние тъй сме свикнали да се преструваме пред другите, че накрая започваме да се преструваме и пред самите себе си.. – Франсоа дьо Ларошфуко

 

В даден момент всички се изправяме пред страха да не би някой да разбере кои сме всъщност и да ни отхвърли заради това. Страх да погледнем в себе си, за да видим какви сме в действителност. И така, за да не позволим истинската ни същност да бъде разкрита, слагаме символична маска с надеждата, че реалният ни образ ще остане скрит. Самите маски ни служат като предпазен щит. Използваме ги, защото или не знаем кои сме всъщност, или защото се страхуваме от неодобрението на околните.

Още с раждането си сме уязвими и подчинени на „големите хора” около нас. Възприемаме всичко, което те ни казват – както положителното, така и отрицателното. Приемаме реакциите на другите хора (най-вече на родителите) спрямо нашите действия като критерии, с който се съобразяваме. Ако някое дете счупи куклата си и майката каже: „Това е лошо”, детето ще реши, че то самото е лошо. Когато такива негативни твърдения започнат да ни се повтарят често, те се превръщат в истина.

Тъй като 80% от това, което ни се казва е отрицателно, не е чудно, че развиваме негативно мнение за себе си, като например: „Глупав съм”, „Грозен съм”, „Нерешителен съм”, „Никога няма да успея да го направя” или „Не съм достатъчно добър”.

Растейки таим тези чувства, но ги държим скрити, защото не искаме никой друг да разбере за тях. Създаваме си образ, който е различен (и обикновено по-добър) от човека, който вярваме, че сме. Слагаме си маска, която показва пред света едно различно лице и ние се крием зад нея, колкото се може по-дълго.

И така още от тинейджърските години започваме да „пробваме” различни маски, за да видим с коя ще ни бъде най-удобно и коя ще ни даде най-добра защита срещу евентуално разкриване.

Самите маски пък могат да приемат формата на „Знам всичко”, „Готин съм”, „Опасен съм”, „Специален съм” и т.н. В действителност чрез тях се опитваме да повярваме, че това е истинската ни същност, но първоначалното мнение за нас все още съществува: „Не съм достатъчно добър”.

Затова продължаваме да прибавяме още пластове и аксесоари – нова диплома или награда, нова кола или по-голяма къща, които придават по-голяма правдоподобност на цялостната визия, която сме си изградили.



Коментари към новината

  • Смени картинката