Храната - удоволствие за небцето или пристрастяване

През последните години изключително популярната стана една болест, която основно се дължи на психиката и самовнушение. Анорексията. Тя е „модерна“ най-вече сред младите, които наблюдават скелетоподобните модели по подиумите, момичетата с идеални мерки и се опитват да се впишат в стереотипите на едно изкривено общество. Анорексията обаче някак измества на заден план един друг хранителен проблем, засягащ съвременното общество – прекаленото приемане на храна по всяко време и във големи количества. Дали трябва да се храним, за да живеем или да живеем, за да се храним? Повечето ще отговорят: естествено, че първото, второто е лакомия. Става така, че удоволствието от храната се превръща в чревоугодничество, което както знаем, е един от седемте смъртни гряха. Всеки има правото сам да реши за себе си дали преяждането е грях, или не. Но е ясно, че то, както и анорексията, е проблем на психиката. Някои специалисти разглеждат затлъстяването и преяждането като психическа болест, разновидност на наркоманията. Те смятат, че приемането на висококалорична храна им оказва такова действие, каквото оказва алкохолът на алкохолиците или наркотикът на наркозависимите.

Голяма част от хората ядат в големи количества, когато са изнервени или уморени. Според изследвания на американци жените, изтощени физически и психически от своята работа, по-често страдат от вредния навик „емоционално хранене“, което описва състоянието на човек да се храни не само когато е гладен, но и когато е разтревожен или под психическо напрежение. Резултатите от проучването са базирани на отговорите на 230 анкетирани жени, които отговорили на въпроси, свързани с професионалния стрес и навици на хранене.

 

Безразборното тъпчене без глад има свое медицинско наименование – хиперфагия. Хиперфагията може да се опише като булимия без повръщане. Хората, които страдат от това, осъзнават, че количеството храна, което поемат е голямо, срамуват се от това, прикриват се, предпочитат да се хранят сами и правят опити за диета. Преяждането е опасно, а причините за него най-често са емоционални проблеми. За съжаление все по-често хора започват да прибягват до храната, за да получат един вид утеха. Слабо известно за хората е, че има два типа преяждане.

 

Първото е именно хиперфагията, чийто признаци са неконтролируемо хранене, тайни и нощни похапвания, храната се приема до получаване на физически дискомфорт или болки в стомаха, или тъпчене до получаване на позиви за повръщане. Хората, които страдат от другия вид – компулсивно преяждане също не могат да контролират храненето си, ядат бързо. Те постоянно мислят за теглото си, опитват диети и имат натрапчиви мисли, свързани с храната и храненето, информират ни от Сдружението за психично здраве ВЕГА.

Една от жените, страдащи от компулсивно преяждане, осъзнава проблема си с храната. Обичам да се самоанализирам, но това не води до решение на проблема. Посещението на гастроентеролог не ми помогна, напротив - лекарят ме прие с насмешка, след като разбра, че ям без да съм гладна, обяснява тя. Стигнало се до там, че пациентката посетила психиатър, който й изписал лекарства. След 8-месечен прием тя разбрала, че резултатите са невероятни. Спрях ги, защото искам да намеря начин да се справя сама – без хапчета и терапия, казва тя.

Признавам. Зависима съм от храната. За мен тя е неотменимата утеха, сигурното, хубаво нещо, което е на ръка разстояние, готово по всяко време, на всяко място, във всяка форма, без уговорки, без условия, да ми достави удоволствие - лично, телесно, физическо, плътско. Когато съм под стрес, вземам кора хляб, изостанал фъстък, парче шоколад - просто нещо да потъне надолу. Нещо като антистрес хапки, споделя една от многото жени из здравните форуми, търсейки съвет. Много от тях намират лечение и успокоение – дали чрез лекарства, или чрез терапия, но те успяват да се справят с проблема си. Пример за това е една от хипергагичките, която се изповядва в интернет пространството и служи за пример на останалите.

Тъпчене, тъпчене, тъпчене. Обичам неделя вечер. Тогава се прибрам от вкъщи в квартирата и майка ми ми дава храна за цяла седмица. Ще ми стигне поне за един ден. Една кутия вафлички, няколко манджи, баница, трушия, салата, колбаси, сиренца, кашкавал. Пици, палачинки, отваряне на хладилника през час, преяждане и след това отново глад. Господи, мразя се! Спри се, спри се, спри се! Не мога! Няма край, всеки ден, всяка нощ едно и също! Всичко било въпрос на воля, казваш и спираш! Не разбират, самата аз не разбирах, че тук волята няма нищо общо! Това беше страдание на цялото ми същество – емоционално, физически, психически. За мен център бе храната и всичко друго беше след нея. Но изход има!, признава хиперфагичката. Тя е станала здрава, пораснала и способна да си доставя радост. Всичко това го е постигнала с много труд и с помощта на психотерапевт. Страх ме е да си представя какъв би бил живота ми днес, ако не го бях срещнала, завършва тя и пожелава кураж на заболелите. Истината е, че всеки трябва да намери своя изход, защото няма един единствен такъв.

Пациентите успяват да избягат от ужаса, наречен хиперфагия, по няколко начина. Наддали с доста килограми и изпитващи отвращение от собственото си тяло, те нямат друг избор освен да посещават специалисти. Преяждащите споделят, че им е било нужно повече от година, за да успеят да изкарат тялото си от този шок. Чрез съставяне на специални режими от диетолози и задължителната помощ от психолози, светлината в тунела се вижда. Разбира се, съществуват и лекарства, които притъпяват глада, но е препоръчително да се избягват, защото водят към пристрастяване. Какво може да запълни празнината в нас или да излекува депресията ни? За много хора това е храната, но защо да не я заменим с нещо друго – разходки, общуване с приятни хора, развлечения.



Коментари към новината

  • Смени картинката