Майката - призвание за цял живот

Ася беше хубаво момиче, леко пълничко, с лешникаво-кафяви очи. Тя никога не успя да се социализира в училище, защото в себе с носеше отдавнашна болка - баща й почина, когато тя бе на 2 години. Това я направи силна и дръзка по характер. Тя не бе типичното момиче на 18. Още от 16-годишна тя работеше и изкарваше пари за вкъщи. А сега, след близо две години трудов стаж, тя се чувстваше отегчена и отчаяна, защото на работа имаше същия проблем като в училище – в кафенето, където работеше постоянно имаше интриги и подигравки по неин адрес. Но Ася бе силна и приемаше това като поредното житейско предизвикателство.


Днес денят за нея бе особен - Ася стана на 18. Беше месец май. Наскоро бяха цъфнали любимите й цветя – лалетата. Тя откъсна 3 от градината на двора и ги поднесе на майка си.

23 май – денят, когато Ася завърши училище официално. Това бе денят на нейния абитуриентски бал. Имаше много весели хора около нея – майка й, вуйчо й, баба й, дядо й, както и двете й най-добри приятелки. Но тя бе самотна, въпреки хората, които бяха край нея. Сама сред всички тези усмихнати хора, които се радваха, че тя вече тръгва по житейската пътека и вече може да прави избори. „Избор, но за какво?” - се чудеше тя.

Дойде вечерта. Тя облече красивата рокля, която майка й й беше ушила, нахлузи обувките с висок ток и тръгна към балната нощ. Всичко мина като насън. Балът, поздравите към учителите, многобройните снимки и танците. Танците… Тя почти не танцуваше, защото нямаше настроение и беше уплашена. „А сега накъде?” – само това й се въртеше в главата. Всички момичета от класа й вече имаха план за бъдещето си - някои искаха да следват, други вече мислеха да започнат работа, а трети правеха планове за сватба.

Ася не бе като тях. Тя вече работеше, знаеше цената на парите и нямаше планове да следва, защото нямаше достатъчно пари. Остана само любовта, която тя още не познаваше, въпреки че беше невъздържана и устата й имаше мнение по въпроса.

24 май, 6 часа сутринта. Ася се събуди рано, направи си чаша ароматно италианско кафе и докато отпиваше от него си мислеше за бъдещето. Тя не си представяше какво може да й се случи занапред, но все пак мечтаеше да е нещо хубаво.

Следобед отиде на работа. Закъсня 5 минути, защото не можа да намери ключовете си от вкъщи, за да заключи. Бяха на дъното на чантата й. Вечерта, докато чистеше масата на последния клиент, забеляза, че той разглежда някакви снимки на любимата й група на лаптопа си. Това бе повод да се заговорят. Така той започна да идва всеки ден в кафенето, където Ася работеше. Опознаха се и след 8 месеца се ожениха.

На 23 май, точно една година след абитуриенския й бал, Ася роди момче. Кръсти го на баща си – Георги. Тогава майка й я погледна и с усмивка на уста, плачейки от радост й каза: Ася, отсега нататък вече си майка, а това е професия за цял живот, призвание, което всяка жена носи с гордост. Една майчина сълза потече и по бузите на малкия Георги, но този път бяха сълзите на Ася.



Коментари към новината

  • Смени картинката