Тя е постоянно помежду ни

Познаваме се от 16 години. Оженихме се преди 4 и бяхме много хубаво семейство. Всички ни смятаха за изключително подходяща двойка. Ние също си мислехме така, макар да имаме доста различни характери. Аз съм весела, бъбрива, душа на всяка компания. Той е сериозен, затворен в себе си, но въпреки това много обичан от познатите и колегите си. В продължение на години бях неговият единствен и най-близък приятел... до момента, в който "тя" застана между нас.

Мъжът ми ръководи неголяма фирма с 30-40 работници. Преди няколко месеца започна да прекарва повече време с една от своите служителки. Това не ме обезпокои, дори се зарадвах, че е намерил човек, с когото може да си общува. Особено като добавим факта, че ми разказваше за всяка среща с нея, нищо не криеше от мен. Освен това аз знаех, че тя работи във фирмата на мъжа ми вече няколко години. Нито за момент не съм я чувствала като конкуренция. Мъжът ми никога не ми е давал повод за ревност, не е бил женкар. Имахме си абсолютно доверие. А ето какво се случи...

Преди три месеца ми каза, точно преди раждането на детето ни, че тя е започнала да значи за него повече, отколкото си е представял. Вече не можел да го крие от мен. Чувствата им били взаимни. Изведнъж започна да твърди, че отношенията между нас са охладнели, но много би искал да ги съживим...

Дори не съм в състояние да опиша какви емоции ме обхванаха, когато разбрах за малката му авантюра. Започнах да връщам като на лента всичко, което напоследък ми беше говорил за нея. Винаги разказваше с голям ентусиазъм колко е готина, какъв добър работник е и т.н. Как съм могла да не заподозра нищо?

От този момент ситуацията се превърна в патова. През първите няколко седмици не бях в състояние да се овладея. Изплаках си очите от мъка. После обаче се роди Виктор и зае мислите ми за дълъг период от време.
Предполагам, че съпругът ми и онази жена нямат сексуални отношения, но всеки път, когато си помисля, че той се среща с нея в службата, че се засичат по фирмени партита... Индивидуалните им срещи разбира се приключиха, но аз не мога да отмина инцидента с лека ръка.  Целият ми чудесно устроен свят пропадна. Мъжът ми е съкрушен. Старае се, колкото може, но за мен това вече дори няма значение. Престанахме да разговаряме за "нея", защото всеки път това водеше до такъв изблик на емоции, който никой от нас двамата не беше в състояние да понесе. Напоследък болката стана толкова непоносима, че в яда си му казах, че ми е писнало да гледам него и вечно нещастната му физиономия, затова нека се изнася! Той отговори, че никога няма да ни изостави, че е дал клетва да бъде с мен в добро и лошо.

Вече не знам какво да правя... Обичам го и не искам да се развеждам. Когато го попитам дали и той ме обича, без колебание отговаря "да". Когато за последно го попитах дали обича нея, той призна, че все още е важна за него, че не успява да се справи с чувствата си.

Можем ли да бъдем някога пак щастливи, след като тя непрекъснато стои между нас?



Коментари към новината

  • Смени картинката