Любовта е най-добрата терапия за децата аутисти

Любовта е най-добрата терапия за децата аутисти

Наистина ли децата аутисти са толкова много, колкото се опитват да ги изкарат различните организации, или просто трупат пари на техен гръб? Какви са проблемите на семействата, в които се отглеждат малчугани с това заболяване и как да разпознаем симптомите му? Отговор потърсихме от две психоложки – Радка Цонкова и Катерина Щерева. И двете имат опит в работата с деца аутисти.

Зад повечето организации, които се занимават с деца аутисти, стоят много сериозни хора, смята психоложката и ръководител на детски терапевтичен център „Слънчице“ Радка Цонкова. Тя обяснява, че статистиките от последните години сочат увеличаване на процента на малчугани с това заболяване. „Има и такъв момент, че по-рано не всички деца с аутизъм са диагностицирани“, обяснява Цонкова. По данни на екипа й много от майките допреди 3-4 години са били плахи при излизането си с децата. Те са се страхували от отхвърляне, не са се чувствали разбрани и са избягвали обществени места. Сега, за радост, не е така. Много от тях дори проявяват инциатива и правят организации и различни събития, за да информират обществото за проблемите на аутизма.

Преди около 10 години в България имаше откъслечна информация за аутизма, обяснява психоложката Катерина Щерева. Нейните първи срещи с това нарушение на развитието били в Пето помощно училище в София, където с колежка от Гърция провеждали изследване. В него използвали музика, арттерапия и куклотерапия. По това време децата от аутистичния спектър в България бяха обект на помощните училища и съжителстваха с малчугани със синдром на Даун, детска шизофрения и всички диагнози, чието съществуване обществото искаше да скрие, разказва Щерева.

Тя била силно развълнувана и впечатлена от участието си в изследването. Това, което завинаги остана в съзнанието ми е, че независимо от разширяването на познанието и използването на съвременни терапевтични стратегии основното средство, отключващо взаимодействието с тези деца, е любовта.

СИМПТОМИТЕ

• Децата отбягват директния контакт очи в очи. По-скоро улавят нещата с бърз периферен поглед.
• Наблюдава се безизразност в лицевата експресия и жестовете. Движенията са стереотипни.
• Използването на езика винаги е неестествено.
• Децата тотално следват собствените си импулси, независимо от изискванията на средата.
• Не се нагаждат към обучение от възрастни и учители.
• Имат собствени интереси.
• Имат превъзходни способности на логическо абстрактно мислене.
• Биха могли да сътворят свои оригинални думи.

ИСТОРИЯ

Аутизмът на практика не е скорошен феномен. Данни за съществуването му можем да открием в медицинските исторически архиви. Фармацевтът на Bethlem Hospital описва случай на 5-годишно момче, прието в дома за психичноболни през 1799. То отказвало контакт с другите деца и задълбочено играело единствено със своите войничета.

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА

Питър е желано и обичано дете на богато лондонско семейство. Има сестра, 2 години по-голяма от него. През първата година от живота си изглежда като всяко друго бебе на тази възраст. След като прохожда, става по-различен от другите. Проговаря по-късно от сестра си и не разбира какво му се говори. Не се обръща, когато споменават името му. Не контактува с родителите си, а ги приема по-скоро като предмети. Никога не протяга ръчички, за да го прегърнат. В началото те решават, че просто е самостоятелно дете. Смятат, че може би има проблеми със слуха. Разбират обаче, че той се плаши от шума на прахосмукачката и крещи, докато той не спре. От друга страна е очарован от шума на автобусите, които преминават покрай дома му.

Питър има голяма колекция от колички, с които прави дълги линии. И това е всичко. Обича да слуша музика, особено „Четирите сезона“ на Вивалди. Първоначално родителите не искат да приемат диагнозата аутизъм, тъй като на Питър му харесва да е близо до майка си и сестра си и не отхвърля напълно контактите. Понякога демонстрира добро настроение или яд без видими причини.

На 3 години му поставят диагнозата аутистичен. Тестовете показват, че развитието му изостава. При сглобяването на геометрични фигури резултатите са повече от задоволителни. Справя се с подреждането на пъзели, без да гледа изображението.


Между 3 и 5-годишна възраст, период в който езиковите и комуникативни умения се развиват с бърз темп, Питър демонстрира бавно справяне. Невъзможно е някой да го отклони от неговите традиционни навици и маршрути при излизане от дома. На 5 години започва да говори, но това не го „отваря“ за комуникация, както са се надявали родителите му. Като че ли има невидима стена между него и тях. Питър никога не се приобщава към група деца или конкретно дете. Трудно го научават да се облича, да яде и да се грижи за хигиената си. Семейството приема трудно и честите му изблици на ярост.

След 5-ата си година Питър става по-послушен и устната му реч бележи значителен напредък. Той повтаря чутите фрази и говори със странен, напевен глас. Показва значителен напредък, когато започва да учи в специално училище. Научава се да чете, пише, справя се с математиката и обича да плува.

Сестра му забелязва, че е запомнил всички автобусни линии на Лондон. Започва да събира всичко, свързано с автобусите, но е парадоксално, че не проявява никакъв интерес към пътуването с тях.

През пубертета, когато неговите връстници започват да стават независими и да се интересуват повече от себе си и външния си вид, Питър е напълно безразличен. Създава впечатление на изключително наивен. Движенията му са непохватни, а гласът му – силен и пронизващ. Прави гримаси и притиска ръцете си със сила. Понякога има силни изблици на гняв, притеснение и потиснатост. Схваща нещата дословно, невъзможно му е да разбере скрития смисъл на метафората. Въпреки че може да чете, не показва интерес към тази дейност. Харесва му да гледа телевизия и научава имената на всички артисти и ролите им. Иска добрите да са добри, а лошите – лоши.

На 30-годишна възраст Питър още живее с родителите си. Помага на майка си в офиса, занимава се с двора и домакинството. За него израстването е една непрекъсната незрялост, а не стадий на съзряване.

 



Коментари към новината

  • Смени картинката