Психоложката Росица Вакъвчиева: Научете децата си да споделят!

Росица Вакъвчиева е педагог по образование, практикувала е всякакви професии - от продавач до дизайнер. Известна е с псевдонима Роси Вак. Казва за себе си, че се чувства психолог по душа, че съвсем естествено влиза в ролята на изповедник, че умее да усеща и съпреживява онова, което изпитва човекът отсреща. И понеже след психологията нейната втора страст е писането, Роси Вак създава сайта sebepoznanie.com и започва да пише своите статии и да споделя всичко, което е научила за болката, страха, любовта, вярата от своите учители - книгите, от търсенията си, от личния си опит и от опита на другите. Тези статии, систематизирани, преработени и обновени, са събрани в книгата "ТИ си промяната", която излезе наскоро благодарение на издателство "Колибри".


- Как започна дългият път към себепознанието за вас и лесен или трънлив бе той?

- Вътрешният свят на човек - неговите мисли, чувства и душевни преживявания, винаги е бил много интригуващ за мен. От години изучавам себе си и непрекъснато откривам нови неща. Когато опознавам себе си, опознавам по-добре и света, защото светът всъщност е в нас. Не мога да кажа че пътят към себе си е лесен, но е много вълнуващ, изпълнен с предизвикателства. Понякога става трудно, но когато преодолееш препятствието се чувстваш победител. Понякога може да има застой или дори връщане назад, но това е част от пътя. В други случаи откриваш ново за себе си, достигаш до прозрение и се чувстваш като откривател.

- Смятате ли, че мислите на човек определят неговото ежедневие?

- Да, всъщност това е и основното послание в книгата „ТИ си промяната” - че вътрешният свят отразява външния и всичко, което ни се случва - хората, които срещаме, историите които се повтарят в живота ни, отразяват нашите най-дълбоки убеждения, мисли, нагласи и очаквания. Може да се каже, че нашите мисли и дълбоки убеждения моделират съдбата ни. Ако постоянно сме недоволни, ако мрънкаме и обвиняваме всички около нас, ежедневието ни ще бъде трудно, изпълнено с проблеми, конфликти и още недоволство. Но ако променим нагласата си, ако се фокусираме върху хубавите неща, ако започнем да благодарим за всичко, което имаме, енергията ни веднага ще се промени и ще започнем да привличаме още и още неща и хора, за които да сме благодарни. Тук е много вярна мисълта, че ако се мръщиш на света - и той ще ти се намръщи, ако му се усмихнеш - и той ще ти се усмихне.

- Вашата всеотдайност ли е ключът към сърцата на хората?

- Да, едно от нещата е това. Защото аз наистина отдавам цялата си енергия на писането, на общуването с хората, на сайта ми sebepoznanie.com. А това се усеща от хората. Другото, което ги привлича, е това, че както те самите признават, имам способността да ги предразполагам да споделят. Още когато бях малка, хората около мен, а дори и случайно срещнати непознати ми споделяха своите чувства, своите тайни, доверяваха ми се. Това е нещо в мен, което ми е като даденост. Също така всичко, за което пиша, съм го изживявала или ме е докоснало по някакъв начин и го познавам "отблизо". Затова и хората често споделят, че се „познават” в това, което пиша, сякаш съм писала лично за тях.

- Вярвате ли в случайността или според вас човек сам трябва да предизвиква събитията?

- Повечето от нещата в нашия живот ги създаваме ние. Има един закон за причината и следствието, според който всяко наше действие или мисъл създава нещо като банкова сметка на съдбата. Нашите мисли и действия днес градят живота ни утре. Разбира се, има и неща, които не зависят от нас - смърт, болест, нещастни случаи. Но и те идват в живота ни не случайно. Аз смятам, че няма нищо случайно и че всичко идва с някаква цел - да ни научи на нещо. Трябвало е да се случи. В такива моменти, когато се случи беда или нещата се объркат, е много важно как реагираме - дали ще се отчаем и ще се самосъжаляваме, или ще съумеем да видим и добрата страна на нещата, да разчетем посланието, което ни носят. Именно начинът ни на реагиране при такива ситуации е определящ за това как ще протече живота ни после.

- Какво ви дава всеки един разговор с хората и научавате ли нещо ново за себе си всеки път?

- Когато разговарям с хората и усещам, че съм помогнала по някакъв начин, че съм вдъхнала кураж, че съм ги накарала да повярват в себе си, това ми носи голямо удовлетворение и радост. В тези случаи се чувствам щастлива, жива, осъществена. И наистина често разговорите с хората ми помагат да науча нещо ново и за себе си. Всеки човек, до когото съм се докоснала, с когото съм разговаряли, ме обогатява.

- Смятате ли, че ние, българите, не споделяме? И също така, че децата споделят повече с приятели, а не с родители и близки и че оттам идва детската агресия?

- Да, българите нямат навика да споделят. В семейството децата не се учат на това. Работила съм към телефон на доверието за деца и юноши и много често децата са признавали, че не казват нищо на родителите си. Но също така знам, че българите имат нужда да споделят. Непрекъснато ми пишат хора, които искат да разкажат за себе си, за своите чувства, доверяват ми се. Пишат ми и много мъже. Мъжете също имат нужда да споделят, но избягват да го правят пред приятели, за да не си помислят те, че са прекалено слаби или чувствителни. Една от причините за детската агресия е и това - че децата не споделят в семейството, че не получават разбиране. Ако това се промени, много от проблемите с тези деца ще се разрешат.

- Имате ли предразсъдъци към нещо или някого и защо?

- Имах предразсъдъци към някои религии, но вече ги преодолявам, защото разбрах, че предразсъдъците ограничават и те карат да виждаш изкривено, според нечии схващания или преживявания. Всъщност смятам, че религиите имат общ корен, във всяка от тях има много мъдрост, въпросът е как се интерпретира. Ако можем да погледнем на тях без предразсъдъци и предварителни нагласи, ние ще можем да открием много ценни неща и да се обогатим.
 
- Какво ви кара да се усмихвате широко?

- Много неща могат да ме накарат да се усмихвам, дори и съвсем дребни - дори едно цвете, една добра дума, усмивката на дете. Около нас е пълно с неща, на които може да се радваме, просто трябва да настроим сетивата си така, че да ги забелязваме.

- Коя е най-голямата ваша личностна промяна откакто се занимавате със себепознание и изучавате човешката същност?

- Научих се приемам и обичам себе си, да обичам дори слабостите си, страховете си. Защото само когато обикнем страха, може да го освободим. Осъзнах, че най-важният човек в моя живот съм аз и най-важната и вечна връзка е тази със самата мен, а всички останали се градят върху нея. Разбрах, че аз имам силата, мъдростта и потенциала да постигна това, което искам. Сега вече знам, че всички отговори са в мен, че всичко в живота ми започва от мен. Промених свои стари ограничаващи убеждения и нагласи и с това светът сякаш стана по-различен и по-добър. Защото светът е наше отражение, а хората около нас са огледала.

Когато започнах да обичам и ценя себе си, да вярвам в себе си, видях как с всяка промяна в мен се променят всичко и всички около мен.



Коментари към новината

  • Смени картинката