Рисунката - израз на детските тревоги и страхове

Рисунката отразява уникалния поглед на детето за света около него. В нея то проектира себе си, своите преживявания, представи, стремежи. Това обяснява психологът Муси Дачева, автор на книгата "Рисунка - тест, тест - рисунка". С помощта на различни рисувателни тестове тя е обследвала повече от 1000 деца и тийнейджъри, основно в работата си като училищен психолог.

Според Дачева посредством рисуването децата изразяват това, което им е трудно да изкажат с думи. Езикът на рисунката по-открито и по-искрено от вербалното изразяване предава детските преживявания. За разлика от възрастните, малките рисуват не само това, което виждат и знаят, а преди всичко онова, което чувстват. По този начин те дават своята индиректна оценка за средата, в която живеят, учат и играят, посочва психоложката.

По думите й процесът на рисуване има оздравяващ ефект върху малчугани с различни заболявания, затова този метод се използва не само за диагностика, но и в терапевтичните арт сеанси.

Изследвания върху рисуването на детето са правени още в края на 19 век, но е трудно да се посочи кой точно е положил началото на тяхното използване с диагностична цел. За пионер в тази област се смята американската психоложка Флоранс Гудинъф, която в средата на 30-те години на миналия век създава първата скала за оценка на инелигентността чрез рисунка на човешка фигура.

Чрез рисувателни тестове могат да се изследват:

- нивото на умствено развитие
- рационален или емоционален тип взаимодействие с околната среда
- екстравертност, интровертност
- самоконтрол или импулсивност
- емоционална лабилност, тревожност, безпокойство, страх, депресивност
- агресивност
- сексуалност
- взаимоотношения в семейната и приятелската среда, училището
- въображение, креативни способности

Нарисуваната човешка фигура се интерпретира по различен начин. За прекомерно голяма или твърде малка глава например в теста "Рисунка на човек" се дава точка на рисуващия. В заданието "Аз и моите приятели" пък голямата или малка глава показва емоционално отношение към по-умния или по-глупав приятел.

Нерядко децата в първи клас рисуват непропорционално големи глави, което е несъзнателно подчертаване значението на мисленето за човешката дейност. В едни случаи това може да отразява притеснението от натоварването в училище,  а в други да показва гордост от справянето с изискванията на новата среда. Мъничката глава показва ниска оценка на собствените интелектуални възможности, неувереност и безпомощност.

Лицето в детската рисунка се свързва с общуването. В случаите, когато малчуганът рисува лицето неясно, с накъсана и неуверена линия, задрасква нарисуваното или го изтрива, а после отново и отново прави опити, това е знак за тревожност и проблеми в общуването. Същото значение имат липсата на елементи от лицето, особено очи и уста. Ако лицето е нарисувано прецизно, с всички необходими подробности, това показва добра комуникативност, интерес към себе си и към околните. Силно изразената брадичка пък е знак за потребност от доминиране.

Добре изрисуваните очи показват любознателност, интерес към околния свят. Липсата на очи е знак за изолиране, откъсване от света, отричане на проблемите и силна тревожност. Липсата на уста показва страх от изява, пасивна съпротива и нежелание за споделяне. Отворената уста с добре очертани устни демонстрира вербална активност. Нарисувани един или повече зъби, остри и изпълващи цялата уста, показват открита агресия, а също така голяма доза свръхкритичност към обкръжаващия свят.

Носът има сексуален смисъл и особено в рисунките на момчетата подчертава мъжкия елемент. Голям нос с гърбица е знак за презрителност към околните. Когато са подчертано изрисувани, ноздрите говорят за агресивност.

Децата с проблеми по-често от другите отказват да рисуват човек. Готови са да изобразят всичко друго, само не човек. Характерно за малчугани със забавено развитие е пропускане на съществени признаци и детайли, повтаряемост на елементите, схематичност в изображението, пояснява психологът.



Коментари към новината

  • Смени картинката